септември 2017
П В С Ч П С Н
« май    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  
Facebook

PostHeaderIcon Дечко и дъжда

Дъдж 2Дечко се събуди рано и скочи от леглото. Искаше да закуси и да излезе навън да играе, но каква изненада – навън беше мрачно. Слънцето или още не беше изгряло или се беше скрило някъде.

– Къде е Слънцето? – Дечко погледна към майка си с надежда.

– Зад облаците. – обясни майка му и му наля голяма чаша какао.

Дечко погледна небето. Имаше много пухкави бели и сиви облаци, но от слънцето нямаше и следа. Продължи да гледа докато не го заболяха очите, но така и не видя Слънцето. Забеляза обаче, че облаците се движат. Майка му обясни, че това е така, защото вятърът ги издухва в тази посока.

– Изпий си млякото и ще погледаме дъжда.

Дечко отпи няколко глътки и погледна през прозореца. От небето се спускаха едри капки вода. Дечко ги загледа с интерес. Сякаш небето плачеше. Или може би облаците гледат прекалено отблизо Слънцето и им се насълзяват очите, както на него му се беше случвало. Майка му се засмя.

– Всъщност дъждът наистина е вода, която пада от небето. Нали гледахме онзи ден как почвата започна да изсъхва и вече не е толкова кално както след топенето на снега?

Дечко потвърди, като не откъсваше поглед от големите капки дъжд. Беше толкова вълшебно.

– Е, тази вода се изпаряваше във въздуха, защото Слънцето нагряваше поляните.

– Както когато вариш супа и от тенджерата се издига пара, така ли?

– Точно така, – потвърди майка му. – От изпарената вода се образуват облаците, които вятърът понася в небето. Когато се съберат повече облаци и въздухът стане студен, тази пара отново се превръща във вода и започва да пада към Земята. Както сега.

– Това е хубаво, нали мамо? Сега като вали и тревата, цветята и дърветата ще имат вода и няма да останат жадни, а после Слънцето ще изгрее и ще направи още облаци, за да има какво да лети в небето и да има пак дъжд, когато цветята ожаднеят.

– Точно така – усмихна се майка му и започна да прибира масата.

Дечко продължи да наблюдава дъжда. „Природата е толкова вълшебна“ – помисли си той. Едрите капки бяха преминали в силен пролетен дъжд, който постепенно утихна и спря. През облаците се показа Слънцето и огря мокрите поляни. Дечко се обу и излезе навън. Имаше толкова много неща за изследване след дъжда.

А вие, наблюдавали ли сте дъжда? Какво се случва докато вали? Какво се случва след като дъждът спре да вали? Кои животни обичат дъжда?

Бъдете изследователи и се присъединете към приключенията на Дечко.Дъжд

PostHeaderIcon Тия

Денят е по-слънчев от обикновено, но и Слънцето свети по-ярко от нормалното за това време на годината – човек би казал, че е един прекрасен ден – ден, в който всеки момент Tia

могат да се случат вълшебства. Точно за такова нещо си мечтае и Тия. Вълшебства. Някога баба й казваше, че вълшебствата не зависят от това кой е наоколо и какво е времето, зависят от това кой вярва в тях. Тия от малка вярва във вълшебства, като свидетел на много такива. Когато днес излезе навън тя беше сигурна, че нещо необикновено ще се случи – нещо вълшебно!

 Но нека ви разкажа малко повече за Тия. Тя е едно малко момиче, което както всички малки момичета много обича игрите, приключенията и разбира се вълшебствата. Това, което много я различава от всички останали момиченца не е странната й рошава коса с цвят на пожар, не е и умението й да се заплита в доста големи бели, а това, че Тия идва от друга планета. Да, да точно така. Тия не е от нашата планета, но за това ще ви разкажа друг път.

Няколко странни стечения на обстоятелствата пренесоха Тия и нейните приятели на Земята и те решиха, така или иначе са тук, защо пък да не разгледат и да не научат нещо за тази толкова красива планета, която до някъде прилича на тяхната, но до някъде е толкова различна…

Така започнаха приключенията на Тия.

PostHeaderIcon Бруу

Login
Advertisement
Place your Ad here
Advertisement